Има три основни вида родителство.

Определено има и други, различни вариации на видовете родителство, но всички те се свеждат до основните три, а именно – авторитарен, толерантен и демократичен.

• Авторитарният вид родителство се основава на контрола. С него, родителят запазва цялостен контрол над нещата. Има строги правила и графици, при които няма изключения. А наказанията са строги и установени. Лошото при авторитарното родителство е, че обикновено няма привързаност и топлина между детето и родителя. Обикновено децата, които са отгледани по този начин нямат свобода на мислене и не могат сами да взимат решения, както и да се справят с проблеми, когато пораснат.

• Толерантното родителство в общи линии е обратното на авторитарното. В този случай, родителите оставят детето да има контрол на нещата. Обикновено няма строги правила. Ако дадено правило се наруши, не се обръща никакво внимание. Родителите, които отглеждат децата си по този начин смятат, че децата им трябва да са свободомислещи, да могат да изследват света и да се учат, без да им се налага контрол и правила. Обикновено, връзката между родителите и децата е много силна и изпълнена с топлина. Лошото при толерантното родителство е че децата не се учат и не разбират смисъла на правилата, не могат да разберат защо те са необходими. Те се учат, че каквото и да правят – добро или лошо, те няма да бъдат наказани. Обикновено, това води до недоволство от всякакъв вид правила и структури.

• Демократичното родителство е смес от авторитарното и толерантното родителство. Демократичният родител ще определи правила, които са необходими и ще ги прилага, но също така ще се нагажда според ситуацията. Обикновено, наказанието се обсъжда с детето. Демократичните родители трябва да се уверят, че децата разбират защо има правила и защо дадено поведение е недопустимо. Този вид родители държат децата да знаят кое е добро и кое не. В този случай, всички, и родители и деца, работят заедно. Децата уважават родителите и в бъдеще, могат да се справят с различни ситуации, конфликти и проблеми.

Всеки един начин на отглеждане има своите преимущества и недостатъци. Никой не е казал, че родителството е нещо лесно. Няма правилно и грешно, стига децата да са здрави и да се грижат за тях. Родителите сами избират как искат да отгледат детето си. Обикновено, избираме несъзнателно този вид родителство, който най-много съвпада с нашия живот и нашите вярвания.

Има четири елемента на родителството в най-добрия интерес на детето:

• 1. Грижа

Това включва отзивчивост на детската нужда от любов, емоционална топлота, безопасност, принадлежност и приемане. Ако родителите осигурят безопасна среда, емоционална топлота и предсказуеми реакции към детето, те ще създадат сигурна основа, върху която то ще може да се развива и да изучава околния свят.

• 2. Насочване

Децата имат нужда родителите им да ги насочват, тъй като светът е нещо ново за тях. Това включва определянето в ежедневието на правила за приемливо и неприемливо държание. Тези правила трябва да се обсъждат и обясняват на детето по подходящ за неговата възраст начин.

• 3. Зачитане на индивидуалността на детето

Децата са отделни индивиди с техни собствени схващания, идеи и предпочитания. Родителите трябва да изслушват, гледат и разбират децата си и да зачитат техния индивидуален възглед за света. Това е от съществено значение за развиване на чувството на себеуважение у децата.

• 4. Предоставяне на възможности и подкрепа на по-голяма независимост

Родителите имат задачата да помагат на своите деца в придобиването на нови умения, развитието на чувство за успех и вяра в собствените възможности да се справят с проблемите. Това може да се постигне, ако на децата се позволява да експериментират, да грешат и да опитват нови неща. Свръхпредпазливите родители понякога правят прекалено много за децата, като по този начин ги лишават от шанса да се развиват и да са горди от себе си.

Често си задаваме въпросите: "Добър родител ли съм наистина" и "Справям ли се с възпитанието". Няколо сигурни признака, че сте си свършили добре работата са:

1. Детето ви се доверява

Ако имате здрава и пълноценна връзка с детето си, общувате непрекъснато и то ви доверява мечтите и преживяванията, вие със сигурност се класирате за най-добър родител. Няма по-важно за една майка или баща от това да е най-добър приятел на детето си и да го предразполага към споделяне и общуване. Най-голямото признание, че сте страхотен родител е връзката помежду ви. Не я губете!

2. Има респект от вас

Все по-рядко се срещат деца или тийнейджъри, които да уважават истински родителите си и да се вслушват в съветите или забраните им. Сигурен знак, че се справяте с отговорната родителска мисия е, ако детето ви има респект към вас и изпълнява вашите препоръки и задачи към него.

3. Превръща се в добър човек

Може би най-важното за един родител е не дали детето му ще стане успешен адвокат или способен лекар, а дали ще се оформи като добър човек. Праволинейният характер, принципността и добрият нрав са най-големите цели, които всеки родител си поставя да изгради у детето си. Ако виждате, че пред вас израства един истински стойностен и добър човек, от чиито постъпки никога не може да ви е срам, честито, вие наистина сте прекрасен родител!

Да си добър родител не значи само детето да бъде винаги нахранено, обгрижвано и чисто. Да, това е важно но е само една много малка част от родителството. Да си добър родител означава да успееш да изградиш бавно и систематично от малкото същество една силна и готова за живота личност с развита ценностна система, която след време също да бъде добър родител. За това обаче е нужно много търпение, много любов и обмисляне на всяка своя постъпка и въздействието й върху детето. Да съумееш да запазиш това доверие, което малкото дете има в първите години към теб до денят, в който вече е изграден индивид, това вече означава, че си бил добър родител. Затова е нужно да се спазват някои основни родителски правила:

•

1. Никога не лъжете детето с цел то да бъде по-послушно или да преодолеете някой от капризите му по възможно най-лесният начин.

2. Не давайте обещания, които не сте сигурни че ще спазите.

3. Не използвайте страховете на детето по време на неговото възпитание. Баба Яга и Торбалан в света на Вашето дете са признаци на родителска слабост.

4. Разговаряйте с детето като с възрастен човек дори то да е съвсем малко. Децата разбират всичко, въпреки че повечето родители не знаят това.

5. Показвайте уважение към детето си и така то ще Ви отвърне със същото. Не гледайте на него като на Ваш подчинен, който трябва задължително и безприкословно да изпълнява всяка заповед. Дайте му да разбере, че съществуват правила, които трябва да се спазват и му покажете, че и Вие ги спазвате. Не искайте от него да спазва правила, които Вие всъщност не спазвате.

6. При всеки проблем във възпитанието обмисляйте поведението си след това и ако сте направили грешка, се опитайте да я поправите следващия път. Когато грешката е очевидна и за детето, просто си я признайте и му се извинете.

7. Не допускайте детето да изпитва страх от Вас, да спазва правила и да бъде послушно само защото го е страх, че ще му се карате или ще бъде наказано. Покажете му, че когато грешката му е неволна или за първи път, можете да го разберете и да му я обясните, но умишлените грешки се наказват.

8. Двамата родители е важно да бъдат в синхрон при възпитанието. Играта на „доброто ченге“ и „лошото ченге“ или опитите на единият родител да бъде повече обичан като се противопоставя и допуска отстъпки в спазването на общите правила, е грешка със сериозни последствия. Детето трябва да знае, че и двамата родители са на едно мнение, защото иначе се обърква и няма как да осъзнае своите грешки за да не ги повтаря. Губи се доверието в един или и в двамата родители.

9. Децата са особено чувствителни към несправедливо отношение към тях. Те обичат своите родители и доколкото им е възможно се стараят да бъдат послушни и добри, но са все още незрели и правят грешки. През цялото време те се учат и никак не им е лесно. Често са объркани и се опитват да хитруват винаги когато усетят, че има възможност за това. По този начин те търсят своят начин да отговорят на някои от въпросите си и да опознаят света около тях. Намерете подход към тях. Дайте им отговорите по правилният начин. Спомнете си за Вашето детство и за всички малки и големи пакости, които сте направили.

Вероятно и Вашите родители са правили грешки и ако си ги спомните, може да не ги повторите при Вашето дете.